Визитна картичка започва своя самостоятелен живот в Китай през ХV в. под формата на гост-картичка или карта за повикване. По онова време това просто е било парче хартия с отпечатано върху него име. Гостят е трябвало да информира за своята визита чрез подаване на такава картичка още на вратата, а портиерът е трябвало да я занесе на хазаина и да го информира за това, че еди кой си иска да направи посещение.

Японска визитна картичка се нарича мейши.

Истински най-ранни бизнес-картички са били „търговски картички”, които се появили в Англия още в началото на ХVІ век. Те са били използвани за реклама, а също така като планове, уточняващи разположението на магазини или делови центрове. Причината за това се е криела в обстоятелството, че по онова време номерацията на улиците е отсъствала. В Европа, когато домакинът е отсъствал у дома по време на нечия визита, гостенинът трябвало да остави своя картичка, за да подскаже, че е посетил въпросния дом. Жените често са писали и времето, удобно за посрещане на гости у тях. Така че оставяне на визитна картичка е било своего рода покана за посещение.

Видът на японската мейши е много важен и вероятно няма нищо общо с традиционните западни визитни картички: логото на компанията и името й заемат централно място, после следва заеманата длъжност и най-накрая името на нейния притежател. В Европа е по-прието акцента върху визитната картичка да се поставя върху името на нейния притежател, едва след това – името на компанията.

Вашето мейши трябва да бъде отпечатано на родния ви език от едната страна и на японски на другата. Трябва да подаде вашата визитна картичка с японски текст отгоре и да добавяте необходимата според случая информация.