Можете да направите уай по най-различен начин – всичко зависи от вашето социално положение, пол и възраст. Общо взето, колкото по-високо – чак на нивото на лицето – са вдигнати ръцете и колкото по-низко е сведена главата, толкова повече уважение се демонстрира чрез уай.

Жестът уай започват да използват още в древността; тогава по този начин хората показват, че не носят оръжие. Според други, това е чисто будистки жест: след края на определени молитви молещият се трябва да съедини дланите си и три пъти да докосне с тях земята.

Например:

- прието е младежите и девойките първи поздравяват по-възрастните хора. Вдигате ръцете си, съединявате ги и навеждате главата си така ръцете ви да бъдат на нивото на носа ви.

- когато младите хора влизат в помещение, където има няколко възрастни, те трябва да поздравят с уай всеки възрастен човек по-отделно.

- възрастните хора също използват уай за поздрав, за да върнат знака на уважение.

- като правило с жеста уай тайландците се поздравяват винаги и навсякъде, но сред близките приятели това съвсем не е задължително.

- на работно място прието е младите с жеста уай да приветстват по-възрастните. Това е знак на уважение. Тук нещата по-скоро зависят от мястото ви в йерархията, а не от възрастта ви: по-възрастни хора, заемащи по-низка длъжност, първи поздравяват с уай по-високопоставени млади хора.

С помощта на уай тайландците показват своето уважение, а също така съжаление, благодарност или искат прошка. Когато един младеж или девойка направят грешка или обидят някой по-възрастен, те бързо вдигат ръцете си и правят жеста уай. Това е общовалидно правило и за семейните взаимоотношения.

Ако срещне монах, мирянинът винаги го приветства с уай. Монахът като правило му казва нещо, за да отвърне на поздрава, но никога не прави уай. Помежду си обаче по-младите монаси правят уай пред по-възрастните.

Ако не знаете как да реагирате – просто кимнете и се усмихнете!