Ръкостискане за първи път се появява в Китай в началото на ХХ век, в края на Цинска династия. Въпреки че днес ръкостискането е общоприето в градовете, по селата то не е толкова популярно. Там хората продължават да поздравяват един друг с кимане или лек поклон.

В стари времена, при срещи и сбогувания китайците се покланяли, съединявали ръцете си, като поставяли лявата върху дясната ръка, и няколко пъти ги вдигали на нивото на гърдите си – това било знак на уважение. През Ханска династия коутоу, тоест коленичене и докосване с челото си земята, било най-разпространеният начин за почитане на възрастните, владетелите и по-специално императора. След краха на имперския Китай тази форма на поздрав вече не се използва.

Ни хао означава „добре ли си?”. Друг учтив начин да поздравиш някого и едновременно с това да го попиташ дали е ял е да кажеш: Ни чи фан лъ ма? Този поздрав се корени в традицията да нахраниш госта и да не му позволиш да си тръгне от твоя дом гладен. Днес този поздрав понякога се използва като алтернатива на поздрава „Добре ли си?”. Отговорът е: „Чи лъ”, тоест „Ял съм”, което пък може да се преведе като „Добре съм”.